Абрахам Линкълн и Джон Кенеди
           Озадачаващи съвпадения и поредица от факти...

  Линкълн е роден през 1818 г., a Кенеди е роден през 1918 г. (разликата е 100 години). Линкълн става президент на САЩ през 1860 г., a Кенеди става президент през 1960 г. (разликата отново е 100 години). И двамата са южняци, преди да станат президенти са били сенатори, по време на своето управление се придържат към демократични възгледи и защитават гражданските права.

И двамата са убити в петък, с куршум в тила. И двамата в присъствието на съпругите си. Линкълн е убит в театър „Форд“, Кенеди пътувал с автомобил „Линкълн“, произведен от фирмата „Форд“. След убийството приемник на Линкълн става Ендрю Джонсън, роден през 1808 година; приемник на Кенеди след убийството – Линдън Джонсън, роден през 1908 година.

Убиецът на Линкълн – Джон Бут (John Wilkes Booth) е роден през 1839г. Ли Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) е роден през 1939. Двамата убийци са от южните щати, и двамата споделяли екстремистки възгледи. И двамата са убити, преди да бъдат осъдени. Бут стрелял в Линкълн в театъра, полицията го открива в склад; Осуалд стреля в Кенеди от прозореца на близкия склад с книги и се скрива в театъра. Линкълн имал личен секретар с фамилия Кенеди. Той настоявал президентът да не отива в театъра във вечерта на убийството.

Секретарката на Кенеди Емили Линкълн съветвала президента да отмени пътуването си в Далас.
Малко преди смъртта си Линкълн посетил градчето Монро (Monroe, щат Maryland);
Кенеди преди смъртта си посещава Мерилин Монро (Marilyn Monroe).

Имената на двамата президента (LlNCOLN и KENNEDY) са 7-буквени, на техните приемници (ANDREW JOHNSON и LYNDON JOHNSON) – 13-буквени буквени, а на убийците им (JOHN WlLKES BOOTH и LEE HARVEY OSWALD) – 15-буквени.

Ето и 17-те на брой са съвпаденията (синхроничностите), открити в живота и насилствената смърт на президентите Линкълн и Кенеди:

1. Линкълн е избран за президент през 1860, а Кенеди през 1960.
2. И двамата са ангажирани със защитата правата на човека.
3. И двамата са убити в петък в присъствие на съпругите си.
4. И двамата са застреляни в главата, със стрелба откъм гърба.
5. Приемниците и на двамата носят името Джонсън и са демократи от Юга и членове на Сената.
6. Андрю Джонсън е роден през 1808, а Линдън Б. Джонсън през 1908.
7. Техните убийци – Джон Уилкис Буут и Лий Харви Осуалд са родени съответно през 1839 и 1939.
8. И Буут, и Осуалд са южняци, привърженици на непопулярни идеи.
9. Линкълн е убит в театър „Форд“, а Кенеди – в автомобил „Форд“.
10. По време на престоя си в Белия дом и двамата загубват синове.
11. Секретарят на Линкълн, чието малко име е Джон(малкото име на Кенеди е Джон), го предупреждава да не ходи на театър. Секретарят на Кенеди, чието име е Линкълн, му препоръчва да не пътува за Далас.
12. Буут застрелва Линкълн в театъра и избягва в един склад. Осуалд застрелва Кенеди от един склад и се скрива в театър.
13. Имената и на двамата президенти са със 7 букви(на английски).
14. Имената и на двамата убийци са с 15 букви.
15. И двамата убийци са застреляни преди съдебния процес.
16. Имената на Андрю Джонсън и Линдън Джонсън се състоят от 13 букви.
17. Първото публично предложение за издигане кандидатурата на Линкълн на президент, визира като негов вицепрезидент кандидат с името Джон Кенеди.

3. Подобни съвпадения откриваме и при просто сравнение на дати в живота на Наполеон и Хитлер.
  Наполеон се е родил през 1760 г.; Хитлер през 1889 г. (разликата е 129 г.)
Наполеон е завзел властта през 1804 г.
Хитлер е дошъл на власт през 1933 г. (разликата е 129 г.)
Наполеон е влязъл във Виена през 1812 г.
Хитлер е влязъл във Виена през 1941 г. (разликата отново е 129 години)
Наполеон е загубил войната през 1816 г.
Хитлер е загубил войната през 1945 год. (разликата е 129 години)
И двамата са дошли на власт, когато са били на 44 години.
двамата са нападнали Русия, когато са били на по 52 години.
И двамата са загубили войната, когато са на 56 год.
С кратко пресмятане, можем да забележим, че може би в скоро време световната история ще се попълни с две имена, подобни на Хитлер и Кенеди, или Линколн и Наполеон…
Хитлер е роден през 1889 г. Прибавяйки 129 години, ще получим 2018 година. Кенеди е роден през 1918 година. Прибавяйки към него 100, получаваме 2028 г. Разбира се, това е проста математика, която нищо не подсказва, но пък кой знае… Може би не бива закономерността да остане незабелязана.

4. Кръстословицата на „Дейли телеграф“
  Друг случай, влязъл в историята разузнаването, разказва следното: Малко преди десанта на съюзниците в Нормандия през 1944 година в английския „Дейли телеграф“ била публикувана кръстословица, чийто отговори – думите „Нептун“, „Юта“, „Омаха“, „Юпитер“ били дълбоко зашифрованите кодове на операцията по десанта на съюзническите войски, включително и името на секретната операция „Overload“.

Цялото английско разузнаване нахлуло в редакцията на вестника, търсейки немския супершпионин.

Станало ясно, че кръстословицата е съставил невинен учител, старче, което повече от 20 години се занимавал с това, добавяйки си малко допълнителни средства.

5. Едгар По
  През 1838 година американският писател Едгар По написал „Повест за приключенията на Артур Гордън Пим“. В нея той разказва как след корабокрушение четиримата спасени се оказали в открито море. Доведени до отчаяние от глад, тримата от тях убиват четвъртия и го изяждат. В книгата неговото име е Ричард Паркър. През 1884 година корабът „Магнонет“ претърпява корабокрушение.

Четирима от моряците се спасяват и подобно на героите на Едгар По, се оказват в една лодка. След дълго скитане сред морските простори, обезумели от глад, тримата убиват и изяждат четвъртия. Името му се оказва, че е … Ричард Паркър.

6. Марк Твен
   През 1865 година в романа си „От Земята до Луната“ Жул Верн пише за полета на трима души до Луната. Размерите на изстреляния снаряд са следните: височина 3,65 м, тегло – 5547 кг. След сто години „Аполон-8″ с екипаж от трима души за първи път обикаля Луната. Модулът „Аполо-8″ е с височина 3,60 м и тегло 5621 кг. Двата апарата стартират през декември от Флорида, а после се приземяват в океана.

Разстоянието между точките на приводняването на апаратите е по-малко от 4 км. 5 През 1922 година френският художник Рене Шарбоно нарисувал картината „Жана д’Арк на кладата“ по поръчка на кмета на Руан.

За модел той използвал младичката студентка Жана Ленуа. на следващия ден след като закачили платното в изложбената зала, в университетската лаборатория избухнали реактиви, а там се намирала Жана, която не успяла да избяга от помещението и изгоряла жива.

Космическата душа на Марк Твен/Марк Твен и Халеевата комета
Марк Твен е роден на 13 ноември 1835г., две седмици след най-близкото регистрирано досега прелитане на Халеевата комета край земята. През 1909г. Твен пише: „Дойдох с Халеевата комета през 1835г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение ще каже: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно“. И действително, Марк Твен умира на 74-годишна възраст на 21 април 1910г., два дни след преминаването на кометата над Земята.

7. Двойникът на Умберто I, крал на Италия
    В книгата си „Двойниците – в легендите, магията и живота “ ( ИК „Персей“) руският историк, изследовател и писател Тересов изучавайки живота на двойниците твърди, че неочакваната среща на двойници предвещава на единия от тях скорошна гибел. В книгата си той разказва за първия монарх на обединена Италия, крал Умберто, който наследил короната от своя баща – крал Виктор-Емануил. И понеже Умберто не можел да се похвали с добро здраве, прекарвал по-голяма част от времето си в извънградските си резиденции. Разхождайки се в околността, си позволявал заедно с няколко свои приближени да влиза в крайпътни гостилници и да обядва там.

Лятото на 1900 година Умберто прекарал в северна Италия, в кралската резиденция край град Монц. Веднъж, след традиционната си разходка в планината, Умберто І и неговите спътници, слезли в Монц. Компанията избрала малка гостилница на градския площад и без много шум скромно заела една от масите. Кралят, тъй като се бил задълбочил в изучаване на даденото му меню, отначало не обърнал никакво внимание на обслужващия го човек. Но чувайки странния шепот на спътниците си, вдигнал очи и видял пред себе си… себе си! Човекът – точно копие на крал Умберто – стоял до масата, облечен в бяла риза, цветно елече, препасан с голяма бяла престилка. Това бил собственикът на заведението, в което кралят се готвел да обядва. След като дошъл на себе си от удивлението, Умберто І попитал гостилничаря:

Как се казваш?
Умберто, Ваше Величество – отвърнал той и се поклонил почтително.
И ти ли си Умберто? – изумил се кралят. – А къде си роден? И кога?
Роден съм, Ваше Величество, в Торино на 14 май 1844 година – отвърнал гостилничарят.
Дявол да го вземе! – успял само да каже по този повод кралят: били пълни връстници със собственика на гостилницата!
Кралят продължил да задава въпроси и се оказало, че на 8 януари 1878 година, когато кралят Умберто I бил коронясан, гостилничарят Умберто открил своето заведение; оженили се в един и същи ден и жените им били съименнички, а на първородните си синове двамата Умбертовци също дали еднакви имена!

След като се наобядвал при двойника си, тръгвайки си от ресторанта, Негово Величество милостиво благоволил да потупа своя връстник и съименник по рамото и да му назначи аудиенция за следващия ден. През остатъка на деня и вечерта това необичайно произшествие било основна тема на разговорите в кралската резиденция и в заведението на стария Умберто. Скептиците в двореца се придържали към мнението, че гостилничарят, знаейки за поразителното си сходство с величеството, е решил да обърне този факт в своя търговска полза, като всячески се опитва да копира краля.
На следващия ден, когато спортният празник на градския стадион завършил, кралят тръгнал към очакващата го карета. И тъкмо се канел да се качи в нея, когато един от адютантите му доложил, че гостилничарят Умберто в резултат на назначената аудиенция станал жертва на нещастен случай.

Я виж ти – философски отбелязал кралят, повдигайки крак към стъпенката на каретата, – все пак съдбите ни в нещо се различават…
Но не могъл да довърши фразата, защото точно в този момент от тълпата изскочил човек в черен плащ, извикал:”Смърт на тиранина!” и стрелял три пъти с пистолет в гърдите на краля. Един от куршумите улучил монарха право в сърцето и го убил на място. Падайки мъртъв от ръката на терорист, член на анархистка организация, състояща се от италиански емигранти, живеещи в САЩ, кралят надживял своя двойник, гостилничаря, с по-малко от час.“

а) Двамата били родени в един и същи ден и година (14 март 1844г.).
б) И двамата били родени в един и същи град.
в) И двамата били женени за жени с името Маргерита.
г) Ресторантьорът отворил заведението си в същия ден, в който крал Умберто бил коронясан за владетел на Италия.
д) На 29 юли 1900г. крал Умберто бил уведомен, че ресторантьорът е загинал в същия ден при някакъв загадъчен инцидент със стрелба. По-късно същата вечер кралят бил убит от един анархист в тълпата.

8. Прокълната кола на Джеймс Дийн
  През септември 1955г. американският актьор Джеймс Дийн загива в страховита автомобилна катастрофа със своето спортно Порше. Впоследствие същата кола донася нещастие и на много други хора.

Когато Поршето било вдигнато от мястото на катастрофата и закарано в един гараж за ремонт, двигателят му паднал върху един от механиците и счупил и двата му крака. Двигателят бил купен от един доктор, който го поставил в състезателната си кола и скоро след това загинал в катастрофа по време на едно рали. Един друг автомобилен състезател загива в същия инцидент – в колата му бил монтиран задвижващ вал от Поршето на Дийн. Когато по-късно Поршето на Джеймс Дийн било поправено, гаражът в който било ремонтирано изгорял до основи. Колата била изложена на панаир в Сакраменто, където паднала от подиума си и счупила бедрото на един тинейджър. В Орегон ремаркето, в което била натоварена колата, се откачило и се разбило във витрината на един магазин.

Накрая, през 1959г., колата мистериозно се разпаднала на 11 части.

9. Мъж спасява падащо бебе два пъти
  През 30-те години на миналия век в Детройт, една млада (и невероятно безотговорна) майка щяла да бъде вечно благодарна на един мъж, на име Джозеф Фиглок. Докато Фиглок си вървял по улицата, бебето на майката паднало от високия прозорец върху него. И мъжът и малкото бебе се отървали без наранявания, което само по себе си било невероятен късмет. Но само година по-късно, абсолютно същото дете отново пада от същия прозорец върху нищо неподозиращият Джозеф Фиглок, който отново минавал по същата улица. Двамата и този път се разминали без наранявания.  

10. Куршум достига целта си години по-късно
   Хенри Зигланд смятал, че е изиграл съдбата. През 1883г. той скъсал с приятелката си, която извършила самоубийство от отчаяние. Братът на момичето бил толкова разгневен, че издирил Зигланд и го застрелял. Вярвайки че Зигланд е мъртъв, братът насочил оръжието към себе си и отнел животът си. Но Зигланд не бил мъртъв. Куршумът, всъщност само бил одраскал бузата му и се бил забил в едно дърво. Зигланд вероятно се е смятал за невероятен късметлия. След няколко години, обаче, той решава да отсече голямото дърво, което все още пазело куршумът в ствола си. Задачата му се сторила доста трудоемка и той решил да взриви дървото с няколко пръчки динамит. Експлозията накарала куршумът да се забие право в главата на Зигланд, убивайки го на място.  

11. Близнаци с еднакви съдби
  Историите за еднояйчни близнаци, които водят почти еднакви животи често са удивителни, но може би най-невероятната от тях е тази на две момчета родени в Охайо. Близнаците били разделени при раждането си и осиновени от различни семейства, които изобщо не се познавали. Техните нови родители кръщават синовете си Джеймс. Но съвпаденията не свършват дотук. Двамата Джеймс пораснали без да са чували един за друг, но въпреки това и двамата направили кариери в органите на реда, били сръчни в чертежите и дърводелството и се оженили за жени на име Линда. Скоро им се родили синове, като и двете момчета получили името Джеймс Алън. Близнаците се развели със съпругите си и се оженили за други жени – и двете на име Бети. Двамата имали кучета, които се казвали Трой. Четиридесет години след раздялата си, двамата мъже се събират и откриват, че са водили удивително сходен живот. (източник: “Рийдърс Дайджест”, януари 1980г.)
Като в книга на Едгар Алан По.

През 19-ти век прочутият автор на мрачни и зловещи разкази Едгар Алън По, написва книга озаглавена “Историята на Артър Гордън Пим”. В нея се разказва за четирима оцелели от корабокрушение мъже, които прекарват в лодката си в открито море много дни. Накрая те решават да убият и изядат юнгата, чието име било Ричард Паркър. Няколко години след излизането на книгата, през 1884г., корабокруширала малката яхта “Минонет”, от която оцеляват само четирима души, които се носили с лодката си в открито море в продължение на много дни. В крайна сметка тримата по-възрастни членове на екипажа убили и изяли младият юнга. Името на момчето било Ричард Паркър.
Братя близнаци загиват на един и същи път.

През 2002г., двама седемдесетгодишни братя близнаци загиват при два различни инцидента, които се случват през два часа на един и същи път в северна Финландия. Първият от близнаците бил блъснат от камион, докато карал велосипедът си в Раахе, на 600км. северно от столицата Хелзинки. Той загива точно на 1,5км. от мястото, на което бил убит неговият брат. Вторият близнак също бил блъснат от камион, на същия този път, два часа след смъртта на първия.

12. Монах осуетява три опити за обесване
  Слабо известният австрийски портретист от 19-ти век Жозеф Онер изглежда бил доста нещастна личност: той на няколко пъти предприемал опити за самоубийство. Първият му опит бил на 18-годишна възраст, когато художникът опитал да се обеси, но бил прекъснат от мистериозната поява на един монах капуцин. На 22 години той отново опитва да се обеси, но и този път бил спрян от същия монах. Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт чрез обесване, заради политическата си дейност. За пореден път животът му бил спасен от намесата на същия монах. На 68 години Онер най-сетне успява да се самоубие, но този път използва пистолет. Погребалната му церемония била извършена от същия монах капуцин – човек, чието име Онер дори не знаел. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

13. Пътя на една фотография
   През 1914г. една германска майка фотографира малкият си син и занася лентата за проявяване в един магазин в Страсбург. В онези дни плаките за снимки се продавали отделно. Избухнала Първата световна война и тъй като не била в състояние да се върне в Страсбург, жената се примирила че снимката е изгубена завинаги. Две години по-късно тя купила една плака в Франкфурт, за да заснеме новородената си дъщеря. Когато проявила филмът се оказало, че плаката е втора употреба и под новата снимка на дъщеричката й се виждала отдавна загубената фотография на сина й.

14. Печалбата от покер за сина на починалия
   През 1858г. Робърт Фалън бил застрелян от мъжете, с които играел покер. Те твърдяли, че Фалън бил спечелил от тях 600 долара с измама. Сега мястото му на масата било празно, но никой от останалите играчи не искал да вземе злощастните 600 долара на мъртвеца. Затова те намерили нов играч, който да заеме мястото на Фалън и му връчили парите. Когато полицията се появила да разследва убийството, новият играч вече бил превърнал 600-те долара в 2200. Полицията настояла първоначалните 600 долара да бъдат предадени на наследниците на Фалън – и тогава разбрали, че всъщност новият играч е неговият син, който не бил виждал баща си от седем години. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

15. Роман описва съсед шпионин
   Когато Норман Мейлър започва романът си “Barbary Shore”, той нямал намерение да включва в него герой руски шпионин. Но, докато работел над книгата, се оформил второстепенният персонаж на един руски шпионин в Щатите. С напредването на романа шпионинът се превърнал в основния герой в произведението. След завършването на творбата, Американските имигрантски служби арестували един човек, който живеел точно под жилището на Мейлър. Това бил полковник Рудолф Абел (Вильям Генрихович Фишер), смятан за най-големия руски шпионин в Щатите по онова време. (източник: Science Digest)

16. Еднакво приземяване
   През 1979г. германското списание “Das Besteran” обявява конкурс за писатели. Желаещите да участват в него трябвало да изпратят в редакцията своите необичайни истории, базирани на събития от истинския живот. Победител в конкурса станал Валтер Келнер от Мюнхен, който спечелил с историята си, която разказвала за полета му със самолет “Чесна” между Сардиния и Сицилия. Двигателите на самолета му отказали, той се приземил във водата и бил спасен по-късно. Един австриец, обаче, който също се казвал Валтер Келнер, писал до редакцията на списанието, обвинявайки съименникът си за плагиат. Той твърдял, че бил преживял абсолютно същото произшествие. Списанието проверило и двете истории и установило, че и двете са истински, макар и почти напълно идентични.

17. “Щастливо” число
   През 30-те години на 20-ти век, от един вдигащ се мост в Ню Йорк пада влак и при катастрофата във водите на “Нюарк Бей” загиват 30 души. Пресата публикува снимки на инцидента, на които ясно се виждал номерът на един от вагоните – 932. Голям брой хора решили да заложат на това число в лотарията на Манхатън и то се оказало печелившо. Хиляди хора прибрали печалбите си.

18. Светкавицата не удря само веднъж?
   През 1899г. един мъж бил убит от светкавица, докато стоял в задния си двор в Таранто, Италия. Трийсет години по-късно, неговият син загива на същото място ударен от друга светкавица. На 8 октомври 1949г., синът на втората жертва (и внук на първата) бил покосен от светкавица точно като предците си.

Шансът да бъдеш ударен от светкавица е нищожен; шансовете да бъдеш ударен от светкавица два пъти изглеждат невъзможни; да не говорим за повече. Точно това, обаче се случва на световния рекордьор Рой Съливан, който бива ударен от светкавица цели седем пъти:

1942 – Съливан е ударен от светкавица за първи път, докато бил на стража в една наблюдателна кула. Светкавицата го удря в крака и той загубва нокътя на големия си пръст.
1969 – Втората мълния го удря в камиона му, докато шофирал по един планински път. Светкавицата го поваля в безсъзнание и изгаря веждите му.
1970 – Третата изгаря лявото му рамо в предния му двор.
1972 – Следващата се случва в лесничейството. Светкавицата подпалва косата му. След този случай, Съливан започва да носи със себе си кана с вода.
1973 – Този път мълнията удря Съливан в главата, изхвърля го от колата му и отново подпалва косата му.
1974 – Шестата светкавица покосява Съливан на един къмпинг, наранявайки кракът му.
1977 – Седмата и последна мълния го удря докато ловял риба. Съливан бил откаран в болницата с изгаряния по гърдите и стомаха.

19. Влакови мистерии
  През 20-те години на 20-ти век трима англичани пътували отделно с влак през Перу. Когато се запознали, те били единствените трима души в целия вагон. Тяхното запознанство било много по-изненадващо отколкото очаквали. Фамилията на единия от мъжете била Бингам, а фамилията на втория Пауъл. Третият мъж се представил като Бингам-Пауъл. Тримата нямали никаква роднинска връзка. (източник: Mysteries of the Unexplained)

На 15 октомври 1952г., мъж на име Робърт Патерсън се опитва да се качи на влака от Финикс за Лос Анджелис. Кондукторът му казал, че г-н Робърт Патерсън е вече на борда. След бърза проверка се оказало, че това е друг човек със същото име, който също имал билет. Двамата мъже си приличали по външен вид, височина и тегло.

По пътя към Ел Ей влакът направил изненадваща спирка в Барстоу, за да качи някакъв пътник: отново Робърт Патерсън. Третият г-н Патерсън също приличал на двамата си съименници. Сега на влака имало трима мъже със едно и също име и еднакъв външен вид. И тримата пътували за Лос Анджелис.

Щом влакът пристигнал в Лос Анджелис, всеки от тримата Робърт Патерсън поел по пътя си. Багажът бил разтоварен и влакът се приготвил да качи пътниците за обратното пътуване до Финикс. Когато новите пасажери започнали да се качват по вагоните, кондукторът не могъл да повярва на очите си, виждайки вече познатото до болка име в пътническия лист: четвърти Робърт Патерсън.

20. Двама братя убити от един таксиметров шофьор
   През 1975г., докато карал мотопеда си на Бермудите, един мъж бил случайно блъснат и убит от такси. Една година по-късно неговият брат бил убит по абсолютно същият начин. Той даже карал същият мотопед. И за да бъде съвпадението съвсем невероятно, той бил блъснат от съвсем същото такси, карано от същия шофьор – и дори возещо същият пътник! (източник: Phenomena: A Book of Wonders, John Michell and Robert J. M. Rickard)
Почивай в мир

През 1899г., канадският актьор Чарлс Франсис Коглан заболява и умира в Галвестън, щата Тексас. Тъй като било невъзможно да върнат останките му в неговия дом на остров Принц Едуард, намиращ се на 5600км. разстояние, той бил положен в оловен ковчег и погребан в гранитна гробница в местното гробище.

Една година след смъртта му, през септември 1900г., Галвестън бил връхлетян от ураган, който наводнил гробището, разбил гранитната гробница на Чарлс Коглан и отнесъл неговият оловен ковчег в Мексиканския залив.

През октомври 1908г., осем години след урагана, един рибар от остров Принц Едуард забелязал във водата край брега да се носи някакъв ерозирал сандък. Това бил ковчегът на Чарлс Коглан, който най-сетне се бил завърнал у дома. Той бил погребан в близката църква, където бил кръстен като дете.

21. Разменени изгубени вещи
 През 1953г. телевизионният репортер Ърв Купсинет пристига в Лондон, за да отрази коронацията на кралица Елизабет ІІ. В чекмеджетата в хотелската си стая в “Савой” той открива някакви вещи, които се оказало че принадлежат на човек на име Хари Ханин. По стечение на обстоятелствата Хари Ханин – баскетболна звезда от прочутите “Харлем Глобълтротърс” – бил добър приятел на Купсинет. Но историята придобила неочакван обрат. Само два дни по-късно, преди репортерът да успее да съобщи на Ханин за щастливата си находка, Купсинет получил писмо от баскетболиста. В писмото Ханин казвал на Купсинет, че докато е бил в хотел “Морис” в Париж, е намери в едно от чекмеджетата вратовръзка, на която било извезано името на Купсинет! (източник: Mysteries of the Unexplained)

22. Двама г-н Брайсън в една хотелска стая
   Докато пътувал по работа някъде в края на 50-те години на 20-ти век, г-н Джордж Д. Брайсън отседнал в хотел “Браун” в Луисвил, Кентъки. След като се регистрирал и взел ключът за стая 307, той попитал дали са пристигали писма на негово име. Оказало се, че има писмо и момичето му подало плик адресиран до г-н Джордж Д. Брайсън от стая 307. Странното в случая било, че писмото не било за него, а за предишния обитател на стая 307 – друг мъж с името Джордж Д. Брайсън. (източник: Incredible Coincidence, Alan Vaughan)

23. Братя близнаци с един инфаркт
  Джон и Артър Моуфорт били близнаци, които живеели на около 130км. един от друг във Великобритания. Във вечерта на 22 май 1975г. и двамата почуствали жестоки болки в гърдите. Семействата на всеки от двамата мъже изобщо не знаели за случващото се с другия близнак. Братята били откарани по спешност в различни болници горе-долу по едно и също време. И двамата починали от инфаркт скоро след пристигането си. (източник: Chronogenetics: The Inheretance of Biological Time, Luigi Gedda and Gianni Brenci)

24. Писателски сливов пудинг
  През 1805г. френският писател Емил Дешамп бил почерпен със сливов пудинг от един непознат на име мосю Дьо Фортгибу. Десет години по-късно той се натъкнал на същия пудинг в менюто на един парижки ресторант и искал да си поръча от него, но сервитьорът му казал, че последната порция е била сервирана на един друг клиент – който се оказал мосю Фортгибу. Много години по-късно, през 1832г., Емил Дешамп отново пожелал да си поръча сливов пудинг в едно заведение. Той си спомнил за миналия инцидент и казал на приятелите си, че сега липсва само мосю Фортгибу, за да бъде съвпадението пълно – в същата секунда в ресторанта влязъл вече възрастният мосю Фортгибу.

25. Двойна беля
   През месец март 1951г. е роден Денис Белята… два пъти. С разлика само от три дни (но с една и съща дебютна дата) писателите Ханк Кечъм (САЩ) и Дейвид Лоу (Великобритания), създават своите първи комикси разказващи за герой с едно и също име. Двамата мъже не знаели за рисунките на другия, но когато научили за съвпадението се съгласили просто да продължат да пишат комиксите си без да си пречат. Още по-удивителен е фактът, че и двата образа на Денис Белята били облечени в раирани фланелки.

26. 21-ви е лош ден за крал Луи XVI
  Когато френският крал Луи XVI бил дете, той бил предупреден от един астролог, че трябва винаги да бъде нащрек на 21-во число от месеца. Луи бил толкова ужасен от тази прокоба, че никога не вършел работа на този ден. За нещастие той не винаги внимавал достатъчно. На 21 юни 1791г., след Френската революция, Луи и неговата кралица били арестувани във Варен, опитвайки се да избягат от Франция. На 21 септември 1791г. Франция отменя кралската институция и се обявява за република. Накрая, на 21 януари 1793г., крал Луи XVI бил екзекутиран на гилотината.

27. Името „Хю Уилямс“ спасява
  Пети декември 1664 г. край крайбрежието на Уелс потънал пътнически кораб. Загинали всички членове на екипажа и пасажерите, освен един. Щастливецът се казвал Хю Уилямс. Повече от век след това, на пети декември 1785 година, на точно същото място претърпял крушение друг кораб. И отново се спасява един единствен човек на име Хю Уилямс. В 1860, отново-същия пети декември, тук към дъното се отправила рибарска шхуна. Жив останал само един рибар. И той се казвал Хю Уилямс.

28. Папа Павел IV
  На 6 август, пък, 1978 година, в 21:40 часа, неочаквано звъннал любимият будилник на папа Павел IV, който в продължение на 55 години му служел безпогрешно и бил настроен да звъни за 6 часа сутринта. Точно в момента на звънене неговият стопанин завършил земния си път.

29. Числото 24
  По странно и плашещо стечение на  обстоятелствата много уфолози умирали в един и същи ден – 24 юни, вярно, в различни години. Така, на 24 юни 1964 г. умира авторът на книгата „Зад завесите на летящите чинии“ Франк Скали. На 24 юни 1965 г. умира киноактьорът и уфолог Джордж Адамски. А на 24 юни 1967 година в света на отвъдното преминали отведнъж двама изследователи на НЛО – Ричард Чен и Френк Едвардс.

30. Американския астронавт Нийл Армстронг
  Когато американския астронавт Нийл Армстронг стъпил на повърхността на Луната, за първи път, произнесената  от него фраза била: „Желая Ви успех, мистър Горски!“. Значението на фразата, крие зад себе си интересна история. Когато бил дете Армстронг случайно подслушал кавга на съседите – семейна двойка по фамилия Горски. Мисис Горски говорила на мъжа: „По скоро съседското момченце ще излети на Луната, отколкото ти да задоволиш жена!“.

31. Марчело Мастрояни
   Когато Марчело Мастрояни в разгара на шумно приятелско парти запял старинна песен „Изгоря този дом, където аз бях така щастлив…“. И не успял да допее куплета, защото му съобщили за пожар в неговия дом.

32. Совалката Чалънджър
   На 28 януари през 1986 година в космическия център на Флорида беше предвиден старта на една космическа мисия, която имаше за цел да разкрие пред човечеството още от тайните на необятното космическо пространство.  Това е совалката, която се разпадна пред погледа на света седемдесет и три секунди след излитането си, и която завинаги отнесе със себе си всичките седем човека на борда й. Става дума за Чалънджър.

Едно интересно и много странно съвпадение свързано с Чалънджър,което не е чак толкова известно и което спокойно може да се нарече „предсказание на катастрофата“. Негов автор е един канадски художник на име Джон Бърн,а основите на това предсказание са положени в края на далечната 1985 година. Някъде по това време господин Бърн започнал работа по създаването на комикс, в който трябвало да се разказва за новите приключения на Супермен. Комикси за този герой е имало и преди той да се захване да ги прави,но тъй като били позабравени от издателството, което се занимавало с този персонаж, изведнъж решили да ги възродят. Джон, който бил и сценарист, запретнал ръкави и не след дълго създал чисто нова история, която озаглавил „Супермен помага на НАСА“.

В нея ставало дума точно за същата тази совалка Чалънджър и по аналогичен начин се описвало, че на борда възниква проблем, който проблем създал реална опасност от взрив и типично в стила на Супермен, той трябвало да се оправи със ситуацията. Отгоре на всичко в совалката се намирала и приятелката му Лоис Лейн, така че нямало как рисуваният мъжага да не се задейства. Както може би се досещате от историите за супер героя, приятелката му е журналистка, което пък означава, че не е професионален космонавт, но въпреки това се е намирала на борда на совалката от комикса.

Все познати неща, нали? Съвпадение до съвпадение. Само се замислете…

Името на нарисуваната совалка е Чалънджър.
И на борда на истинската Чалънджър, подобно на тази от книжката,за първи път има член на екипажа,който също не е професионелен космонавт и който също е жена.Това е учителката Криста Макоулиф.

Другото странно съвпадение е, че в комикса на Бърн има една рисунка,на която е нарисувана совалката обвита в пушек, което поразително наподобява истинския разпад на Чалънджър. Излиза,че съвсем случайно автора е нарисувал точно това,което по-късно наистина се случва. Само си представете как се е почувствал горкият Джон през 86-та,след като е разбрал за истинската трагедия.

Може би заради това,или пък точно заради това,след инцидента комикса веднага е прерисуван,но оригиналните картинки все още се пазят в архивите на НАСА и продължават да се смятат за един от най-странните случаи на съвпадения…
28 януари 1986 година.Датата и годината,които никога няма да бъдат забравени.. (http://borisslav.blogspot.com/2011/02/blog-post.html)

33. Лошият късмет на Маклийн
  Уилмър Маклийн искал на всяка цена да избегне Американската гражданска война през 1860-те. Съдбата обаче имала други планове за него. Въпреки усилията му да стои настрана от войната, Маклийн някак си все се озовавал точно в самия център на бойните действия.

Когато войната започнала, домът на Маклийн скоро се оказал в непосредствена близост до Битката при Бул Рън и бил превърнат в щаб-квартира на генерал Бюрегард от конфедерацията. Като по чудо Маклийн оцелял след обстрела, на който била подложена къщата му.

Смятайки, че всичко вече е приключило и е в безопасност, Уилмър не подозирал, че ще преживее и втората битка при Бул Рън. И този път оцелял, но решил да не рискува и се преместил във Вирджиния, където за негово нещастие го последвал и мрачният облак на войната. Домът му отново станал център на събитията, когато Юлисис Грант се предал на генерал Робърт Лий и мирният договор, който сложил край на войната, бил подписан във всекидневната на Маклийн. Злощастникът по-късно казва: „Войната започна в двора на къщата ми и приключи във всекидневната.“

34. Атентатът срещу Франц Фердинанд
   Събитията тук се разиграват непосредствено преди началото на Първата световна война и се смятат за повода за войната. Гаврило Принцип успява да убие австро-унгарския престолонаследник и жена му, но съвсем не както било планирано.

Първоначалният заговор включвал шестима атентатори, за да бъде по-сигурен успехът. Те се били наредили по протежението на улицата, по която преминавал Фердинанд с колата си в Сараево, където бил поканен за откриването на болница. Всеки от шестимата имал по една бомба, която трябвало да хвърли. Първият по линията обаче се изплашил и не предприел действия, защото зад него имало полицай.

Следващ бил 19-годишният Неделко Чабринович. Той без да му мисли метнал бомбата под колата на престолонаследника, но не изчислил, че взривът бил с 10 секунди закъснение и ударил задната кола. Тълпата се разбягала панически и останалите конспиратори изпуснали шанса си. За да не бъде заловен, Чабринович глътнал хапче цианид и за по-сигурно се хвърлил в реката. Предполагаме, че бил изключително разочарован, когато се оказало, че хапчето било старо и не успяло да го убие, а реката била дълбока само 10 сантиметра и след секунди бил задържан от полицията.

По-късно Фердинанд решил да посети ранените си сподвижници в болницата. За да избегне центъра на града, шофьорът трябвало да мине по друг маршрут, но генерал Оскар Потьорек забравил да го информира. По път за болницата шофьорът направил грешен завой и се озовал точно пред очите на един от конспираторите – Гаврило Принцип, който стоял близо до едно кафене и очевидно се бил отказал от плана. Можете да си представите колко изненадан останал Принцип, когато му се открила такава възможност. Той тръгнал към колата, която в този момент вече давала на заден, но двигателят й угаснал. Убиецът се приближил до задната врата и стрелял два пъти, ранявайки смъртоносно Франц Фердинанд и Софи, които починали още същата сутрин.

35. Самърфорд и светкавиците
  Казват, че светкавицата никога не удря два пъти на едно и също място. Британският офицер Самърфорд едва ли е бил съгласен. Докато се биел в земите на Фландрия по време на Първата световна война през Февруари 1918г. светкавица го съборила от коня му и го парализирала от кръста надолу. Самърфорд бил принуден да напусне армията и заживял във Ванкувър.

Шест години по-късно, докато ловил риба покрай реката, светкавица ударила дървото, под което седял Самърфорд и парализирала дясната му страна. Две години бившият офицер се възстановявал докато възвърне отчасти движенията си. Един летен ден през 1930г. той се разхождал в парка, когато за трети пъти го ударила светкавица. Този път обаче бил перманентно парализиран. Две години по-късно Самърфорд умира, но това съвсем не сложило край на срещите му със светкавиците. Няколко години след това надгробната му плоча била поразена и разрушена от светкавица.

36. Франо Селак се изплъзва от смъртта 7 пъти и печели лотарията
  Роденият през 1929г. Франо е хърватски учител по музика, който става известен с множеството си срещи със смъртта.

През 1962г. той пътувал с влак до Дубровник, когато железницата излязла от релсите и се озовала в ледена река. При катастрофата загинали 17 души, но Селак успял да се отърве само със счупена ръка и натъртвания. На следващата година хърватинът се качил на самолет от Загреб за Риека, но вратата на самолета се отворила и пътниците били изхвърлени във въздуха. 19 от тях загинали, но Франо като по чудо оцелял, след като се приземил върху купа сено.

През 1966г. Франо Селак се возел на автобус, който катастрофирал и потънал в река, но късметлията за пореден път успява да се отърве без сериозни наранявания. Едва ли е учудващо, че не закъснял и поредният инцидент с превозно средство, когато 4 години по-късно автомобилът му избухнал в пламъци, като подобно нещо му се случило и три години след това. И при двата случая той се отървава абсолютно невредим.

Следват двадесетина години затишие в изпълнения с екстремни ситуации живот на Франо. Спокойствието му било нарушено отново през 1995г., когато бил ударен от градски автобус и пак останал цял. На следващата година се мята с колата си в пропаст, докато се опитва да избегне насрещно движещ се камион. Изумително, но се приземява на едно дърво и вижда как колата му избухва на 100 метра под него.

Най-сетне през 2003г. изглежда всичките му премеждия се отплащат когато печели 1 милион долара от лотарията. Преди две години обаче пенсионираният учител по музика решава, че парите не могат да купят щастие, раздава цялото си състояние и заживява нормално.

37. Изгубената книга на Антъни Хопкинс
   Британския актьор Антъни Хопкинс, който изгря като звезда на Холивуд с ролята си на Ханибал Лектър, бил много развълнуван, когато през 70-те години получил главна роля във филм базиран на книгата „Момичето от Петровка“ от автора Джордж Файфър. Няколко дни по-късно Хопкинс отишъл в Лондон, където искал да си купи книгата, но не успял да я открие в нито една книжарница. Докато чакал метрото на път за вкъщи, той забелязал някаква книга, която очевидно била захвърлена на една пейка. Невероятно, но това била именно „Момичето от петровка“.

И сякаш това не било достатъчно голямо съвпадение, а две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, който споменал, че няма копие от собствената си книга, защото бил дал последната на приятел, който я изгубил някъде в Лондон. Актьорът веднага направил връзката и подал на автора книгата, която бил намерил. „Тази ли е? С твоите бележки по страниците?“, попитал той.

38. Кетцалкоатъл и Кортес
  При пристигането си в Мексико през 1519г. испанският завоевател Ернан Кортес бил сметнат от ацтеките за превъплъщение на езическия бог Кетцалкоатъл. Според легендата богът бил победен от велик воин и след това бил толкова опозорен, че избягал в изгнание при Маите, а години по-късно сам се запалил на кладата и изчезнал. Ацтеките вярвали, че някой ден Кетцалкоатъл ще се завърне като бял човек с мощна огнена пръчка, с която ще завладее цялата им империя.

За късмет на Кортес, оказало се, че той пристигнал в Мексико същата година, в която Маите били предсказали завръщането на бога. Не е чудно, че завоевателят бил пуснат свободно в столицата и не срещнал особени трудности при превземането на империята, а след това и на цяло Мексико.

39. Точно зад теб е дъщерята, която търсиш
 Баща пуска снимка на семейството си в опит да открие дъщеря си, която не е виждал от 10 г., без да подозира, че е точно зад него.

Майкъл Дик обикалял улиците на Съдбъри и преровил градския регистър в търсене на 31-годишната Лиса. След като търсенето му не пожънало успех, той решил да направи един последен опит, като отишъл в местния вестник, който публикувал историята му. Дори му направили снимка, заедно с другите му две дъщери. За негово щастие Лиса разбрала от приятели за историята във вестника и се свързала с баща си.

Едва по-късно, когато огледала по-добре снимката във вестника, Лиса забелязала невероятното съвпадение. Когато снимали баща й, тя преминавала с майка си точно зад него.

40.  Царевицата в Индия?

Край Мансур в Индия има 4 храма от ХІІ-ХІІІ в. където десетки статуи на богове са показани с царевични кочани в ръка. Кочаните са много подробно и реалистично направени и е ясно че са изобразени от натура. Остава загадка как царевицата е попаднала в Индия от Америка много преди откриването на Америка.

41. На всеки 20 години умира американски президент!

1840: WILLIAM HENRY HARRISON (умира в офиса)
1860: ABRAHAM LINCOLM (убит)
1880: JAMES A. GARFIELD (убит)
1900: WILLIAM MCKINLEY (убит)
1920: WARREN G. HARDING (умира в офиса)
1940: FRANKLIN D. ROOSEVELT (умира в офиса)
1960: JOHN F. KENNEDY (убит)
1980: RONALD REAGAN (преживява атентат)
2000: GEORGE W. BUSH (преживява атентат)